Любов на зян

Очи в очи.
Усмивка.
Поглед. 
Пламък…Баам! 
Експлозия! Пожар! 
И после…
Пепел и отломки.
Пръснато стъкло, сърце от камък.
И една любов… отишла зян.

Любовта не е пазара на мегдана – “каквото ми дадеш, аз същото ще дам.
Не искам повече ни по-малко в замяна”.

Любовта не и надпревара – не е в “аз те обичам повече” и „колко по-малко съм те наранил“…

Любовта не е борба на власт и мощ, там няма
“аз повече от тебе заслужавам” и
“бъди щастлива, че избрах теб до мен да вървиш, и знай, че други на опашка се редят”.

Любовта не мрази, не потъпква его или нечия душа,
а напротив – окрилява, вдъхновява и раздава топлина.

Любовта не се продава – не е бижута, телефон или кола.
А времето ни, споделено,
очи в очи,
разходка вечер
и подадена в трудността ръка.

Любовта не спори и не се оправдава,
понася своята вина.
И със свитичко сърце се извинява,
защото е ранило любовта.

В любовта решенията взимат двама:
не майка и баща, сестра или снаха.

Любовта не остава в страх от самотата, тя обича първо себе си дори.
И когато обичаш себе си в самота,
започваш да избираш с душа, а не с очи.

Любовта е тиха, блага и спокойна,
топъл поглед и
“аз искам, ако искаш – остани”.

И, да, започва с експлозия и пламък, но остава като вечен огън да гори…


Обичайте се, хора!
Достатъчно е злобата из улиците и Света, че в леглото си да се съмняваш дали до теб не ляга си врага…

Български народни приказки: Дарът на слънцето

В епизод две ще чуем приказката за един овчар, който спасил Слънцето от една хала и в знак на благодарност, бащата на Слънцето го възнаградил.

Вече може да бъде открита и в подкаст „Приказки за лека нощ“ – в Spotify.


За да чуете приказката през Soundcloud, последвайте първия линк:

Можете да чуете приказката и в Spotify:

https://open.spotify.com/embed-podcast/episode/6jPBPPSa4b8UtHjMrgp41u

Project „Love yourself“. Self-portrait/self-reflection

(English version bellow the gallery)

Колко пъти си поглеждал в огледалото и в съзнанието ти е изскачал въпросът: „Харесваш ли ме?“; подминавал си уж случайно отразяваща повърхност и не си харесал това, което си видял? На мен ми се случва често през предразполагащите към негативни или разрушителни мисли сезони/ситуации. Те са причината и за разтърсването на емоционалното и физическото ми състояние, както и поводът отново да изляза от зоната си на комфорт като се предизвикам да покажа себе си във вид, в който не се харесвам.

Още

За сладките победи в нашия живот – Торта за рожден ден: Виктория

cake-rafaelo-no-sugar

Тази торта експеримент се зароди от съчетанието на един провал и желанието да създам торта по повод рождения ден на една специална за мен млада госпожица (или май беше в обратния ред?)

Първо за провала
Откакто знам за съществуването на кокосовото мляко, съм взела съзнателното решение да го приготвям собственоръчно. Причините са две: първо – съдържанието на магазинския вариант не ми допада изобщо и втората – цената на това с приличен състав не си заслужава. Така в сряда реших, че ще правя кокосово мляко за един десерт, който отдавна бях замисляла и исках да осъществя (друг е въпросът, че изобщо не се стигна до приготвянето на точно този десерт) и се озовах с около 130 грама кокосови стърготини (за тези, на които им се чете, ще вметна, че с тази процедура се изгражда и тренира търпение на учител :D).

Още

Изповед на 28

Днес всеки говори за суперсили. За своите умения, успехи и гордости. За това, което е постигнал, преборил, преодолял. Ако пишех тази статия преди една година, аз щях да направя същото. Но тази една година ме промени.

Съвременните вдъхновители (сиреч инфлуенсъри) споделят за това как болката и трудностите са им помогнали да израснат, да преодолеят себе си и да се възродят. Моята история е друга. За това как след като постигнеш целта си, се сгромолясваш и падането е отвъд пределите на възможността да се изправиш. За вярата в правотата и шамарът, който изяждаш, когато за света не е важно какво искаш ти, в какво вярваш ти, какво е правилно за теб. За смирението и приемането – на света, на промените, на себе си.

Още

Лято в чиния: Миш-мусакаш

Ако зимният вариант на перфектната симбиоза между растителния и животинския свят се нарича сарма, то това несъмнено може да бъде летния.

Наскоро се сетих за един от любимите ми сериали „F.R.I.E.N.D.S.“ по-конкретно за епичния епизод, в който Рейчъл иска да приготви trifle за десерт по повод вечерята за Деня на благодарността, като по погрешка добавя телешко. Никой не го харесва, освен Джоуи, чийто коментар към изказването на Рос е следния: Какво да не ми харесва? Кремът – добър, мармаладът – добър, месото – доброоо!

Е, при мен ситуациата не е толкова драматична, не съм комбинирала месо с крем и сладко (все още), но пък си помислих: Миш-маш – мммм, вкусно; мусака – мммм, вкусно… какво да не ѝ харесаш на комбинацията от двете? Добавете и желанието ми да пробвам всякаки шантави експерименти, както в случая обединявам в един общ магически бъркоч две любими мои и на много българи национални ястия (и ви уверявам, че е точно толкова вкусно, колкото си го представях) и ето я идеята за Миш-мусакаш.

Още

Сладко от кайсии без захар

Много обичам плодове. Ако трябва да избирам храна, с която цял живот да се храня и би ми доставяла същото удоволствие всеки път, когато я хапвам, то това със сигурност ще са плодовете. Не ме карайте да бъда конкретна, обичам ги всичките – от ненатрапчивата по сладост малина до добре узряла, сочна, напращяла диня. Може би това е и другата причина лятото да е най-любимият ми сезон, защото сега плодовете са в сезона си и са в пълната си сочност и сладост. Това е храната, която най-много ми липсва през зимата, затова тази година реших да експериментирам и да пробвам да затворя лятото в няколко бурканчета. И понеже искам вкусът им максимално да ме връща назад към горещите летни дни, реших, че сладкото ще бъде изцяло натурално, без да добавям никакви подсладители.

Още

Лято в чиния: Високопротеинов шоколадов кекс с тиквички и кокос

високопротеинов шоколадов кекс с тиквички и кокос

Рецептата за този кекс открих преди 2 години, когато докато живеех в родния край, градината бълваше неистово количество тиквички и хапването им печени на скара взе да омръзва. Тогава реших, че ще предизвикам себе си и ще ги включа в сладка рецепта, с която да шашна семейството с моята креативност. И така се роди Тортата за рожден ден. 

Преди година по същото време пък създадох друга рецепта, която за основа използвах рецептата вместо блат.

Смятам, че днес най-накрая успях да усъвършенствам рецептата до такава степен, че май се е превърнала в моя отличителна за летния сезон.

Още

Цък

Цък. Екранът светва. Цък. Иконката на Инстаграм. Първото нещо, което виждаш сутрин е снимка с красиво подредена закуска на фона на шарени салфетки и тюркоазените гръцки води, придружена с най-използваните хаштагове за здравословен начин на живот (#healthyliving #breakfast #morning #fruits и някое  #lovemylife и #hisandhers се прокрадва между редовете).

Не си сигурна дали сънуваш, защото с едното си око все още се опитваш да довършиш онзи приказен сън. Няколко приплъзвания, две-три сърчица и 20 “сторита”. Цък. Иконката на Фейсбук. Не, че ще видиш нещо по-различно, но мобилното устройство е станало част от сутрешните ти навици до такава степен, че минават 20 минути, докато осъзнаеш, че все още се излежаваш… и не правиш… нищо.

Още

The confession of a 28-year-old food addict

Everyone is talking about superpowers nowadays. About what they are capable of, their success and pride. About what they achieved in their life, what they went through, what battle they fought. I would have done the same, if I was writing this post a year ago, but this year have changed me.

The modern revivals (a.k.a. the influencers) are constantly sharing about their pain and how the tough moments have helped them to grow, overcome themselves and to reborn.

I have another type of story for you. About how, after achieving all I’ve dreamed about, I crashed and the fall was so beyond my willpowers that it was impossible to stand up back on my feet. About the believe in the justice and the slap from the life, when you understand that the world doesn’t care what you want, what you believe in, what is right for you. About the acceptance and  the resignation of the world, of the changes, of your own self.

Още