Спомени край зиданата камина

Необикновен петък. Ден пореден от извънредното положение в страната (това е май само на думи, защото не се усеща съвсем така, предвид броя на хората, разхождащи се по улиците, включая и себе си… макар, че се опитвам да съм сравнително примерна и излизам за едното тичане), но не това е важното. 

Още

The drunk thoughts of a sober mind

January.

So different, uncommon. It’s 10 instead of negative 10. Warm… but It feels so cold on the inside … where we are so lonely and disconnected.

It’s wet and rainy, pretending to be October. Also seductive, inviting me for a glass of red wine. I say yes, not because I’m forced to, but because I want to. I desire the dark red liquid, pouring in my glass like the boiling blood storming through my veins – awaken, wild, desired to be tamed. Още

Коледа от разстояние

Слънчеви проблясъци се подават срамежливо из между алуминиевите щори. Гонят се, като малки безгрижни дечица, слънчевите зайчета по лицето ми, нарушаващи съня ми /кой може да спи, когато светлината попада директно в очите му?/
25 декември, малко след 8:30 сутринта. Коледа е, като всяка друга година по това време… или поне така ни се иска да бъде.

Бъдни вечер е специална за нас. Защото независимо дали е имало голям празник през годината, на който не сме могли да се съберем, на Бъдни вечер винаги сме били заедно.

Още

Приказна история за храна – „Готварница – Хвойната и Гаргата“

На “опашката” на октомври. Ранна есенна вечер, която по нищо не личи, че е такава: нощта отдавна бе обгърнала града в звездната си пелерина и е турила Луната да осветява романтично малките павирани улички в центъра на София; а ние крачим, унесени в разсъждения по екзистенциалните терзания на 30-годишните.

Въпреки разгорещената тема, съзнанието ми е леко отнесено, а сърцето ми се вълнува от предстоящото събитие. Стара, но красива къща със стилни орнаменти и блеснали като звездици прозорчета, се подава зад ъгъла на ул. “Добруджа”. 

Още

Модерна Българска кухня – пилешка дроб сарма без дробчета

Когато си любител на храната във всяко нейно измерение (консуматор и любител готвач) и обичаш да експериментираш, няма как да приготвиш едни пилешки сърчица по традиционния, вкусен, но скучен начин.

Когато видях тарелката на щанда в един от големите супермаркети, веднага ме връхлетя идеята да разчупя традиционното ястие като вкарам малко международни нотки, но същевременно запазя познатия вкус. И тогава си казах:

“Вярно, че не е пролет, но трябва да осъществя тази рецепта!”

Първоначалната идея беше за ризото, с бяло вино и много, много чесън. Обаче, когато отворих кухненския шкаф със запаси и видях пакетчето с шепа киноа вътре, реших, че ще избягам още по-надалеч и ще приготвя нетрадиционно ризото – с киноа. И така се роди моята модерна дроб сарма, която има нито дробчета, нито голяма част от зелениите, защото не са в сезон, но е все толкова вкусна.

А когато дойде пролетта, със сигурност ще я направя в цялата ѝ прелест.

Още

Глад по време на пости: Сарми от лапад с гъби и див ориз, веган бешамел и кисело мляко от кашу

За сармите:

12-13 листа от лапад

100 грама див ориз

1/2 връзка коприва

1 шепа сушени гъби (най-подходящи са гъби с ненатрапчив вкус като челадинки или пачи крак)

1 стръг зелен лук

1 стрък пресен чесън

1 шепа праз лук (моят е замразен, затова го меря в шепи)

1-2 лъжици домати от консерва

2-3 клончета пресен джоджен

1 люта чушка

  1. Дивият ориз се изплаква, залива се с гореща вода и се покрива с чиния, за да се задуши и омекне. По този начин се съкращава времето за готвене на половина.
  2. Листата от лапад се почистват от “жилите” и се шокират във вряща вода за 1-2 секунди, докато омекнат, но запазват цвета си.
  3. В среднонагорещен тиган със зехтин се задушават 3-те вида лук заедно със солта и черния пипер. Когато омекнат, се добавят гъбите, нарязаната коприва, джоджена и нарязаната люта чушка. Задушават се за 2-3 минути и след това се добавя ориза. Запържва се леко и след това се добавят доматите.
  4. Нареждат се 2-3 листа така, че да се “застъпват” (в зависимост от големината на листата). Слага се по 1 лъжичка от сместа и се завиват на сарми по традиционния начин. 
  5. Сармите се нареждат в намазнен съд и се заливат с бульон или вода. Варят се за 20-30 минути.

За веган бешамел:

2-3 с. л. Оризово брашно

2-3 с. л. Зехтин

Течността от сармите

Ядково мляко (аз използвах от кашу)

Сол и черен пипер

На среднонагорещен тиган с 2 с. л. зехтин се запържва оризовото брашно. Към него се добавя соса от готвенето на сармите, ядковото мляко и индийско орехче. Бърка се непрекъснато, докато се сгъсти, опитва се и ако е необходимо се овкусява със сол и черен пипер. 

Кисело мляко от кашу
1 ч. ч. Кашу
7-8 дръжки от люти чушки

Сарми от лапад с гъби и див ориз, веган бешамел и кисело мляко от кашу

https://www.youtube.com/watch?v=1SJHitkD9e4 – Линк към начина на приготвяне на киселото мляко от кашу. В оригинал са използвани фъстъци, аз просто ги замених с кашу.

Любов на зян

Очи в очи.
Усмивка.
Поглед. 
Пламък…Баам! 
Експлозия! Пожар! 
И после…
Пепел и отломки.
Пръснато стъкло, сърце от камък.
И една любов… отишла зян.

Любовта не е пазара на мегдана – “каквото ми дадеш, аз същото ще дам.
Не искам повече ни по-малко в замяна”.

Любовта не и надпревара – не е в “аз те обичам повече” и „колко по-малко съм те наранил“…

Любовта не е борба на власт и мощ, там няма
“аз повече от тебе заслужавам” и
“бъди щастлива, че избрах теб до мен да вървиш, и знай, че други на опашка се редят”.

Любовта не мрази, не потъпква его или нечия душа,
а напротив – окрилява, вдъхновява и раздава топлина.

Любовта не се продава – не е бижута, телефон или кола.
А времето ни, споделено,
очи в очи,
разходка вечер
и подадена в трудността ръка.

Любовта не спори и не се оправдава,
понася своята вина.
И със свитичко сърце се извинява,
защото е ранило любовта.

В любовта решенията взимат двама:
не майка и баща, сестра или снаха.

Любовта не остава в страх от самотата, тя обича първо себе си дори.
И когато обичаш себе си в самота,
започваш да избираш с душа, а не с очи.

Любовта е тиха, блага и спокойна,
топъл поглед и
“аз искам, ако искаш – остани”.

И, да, започва с експлозия и пламък, но остава като вечен огън да гори…


Обичайте се, хора!
Достатъчно е злобата из улиците и Света, че в леглото си да се съмняваш дали не лягаш с врага…

Български народни приказки: Дарът на слънцето

В епизод две ще чуем приказката за един овчар, който спасил Слънцето от една хала и в знак на благодарност, бащата на Слънцето го възнаградил.

Вече може да бъде открита и в подкаст „Приказки за лека нощ“ – в Spotify.


За да чуете приказката през Soundcloud, последвайте първия линк:

Можете да чуете приказката и в Spotify:

https://open.spotify.com/embed-podcast/episode/6jPBPPSa4b8UtHjMrgp41u

Project „Love yourself“. Self-portrait/self-reflection

(English version bellow the gallery)

Колко пъти си поглеждал в огледалото и в съзнанието ти е изскачал въпросът: „Харесваш ли ме?“; подминавал си уж случайно отразяваща повърхност и не си харесал това, което си видял? На мен ми се случва често през предразполагащите към негативни или разрушителни мисли сезони/ситуации. Те са причината и за разтърсването на емоционалното и физическото ми състояние, както и поводът отново да изляза от зоната си на комфорт като се предизвикам да покажа себе си във вид, в който не се харесвам.

Още

За сладките победи в нашия живот – Торта за рожден ден: Виктория

cake-rafaelo-no-sugar

Тази торта експеримент се зароди от съчетанието на един провал и желанието да създам торта по повод рождения ден на една специална за мен млада госпожица (или май беше в обратния ред?)

Първо за провала
Откакто знам за съществуването на кокосовото мляко, съм взела съзнателното решение да го приготвям собственоръчно. Причините са две: първо – съдържанието на магазинския вариант не ми допада изобщо и втората – цената на това с приличен състав не си заслужава. Така в сряда реших, че ще правя кокосово мляко за един десерт, който отдавна бях замисляла и исках да осъществя (друг е въпросът, че изобщо не се стигна до приготвянето на точно този десерт) и се озовах с около 130 грама кокосови стърготини (за тези, на които им се чете, ще вметна, че с тази процедура се изгражда и тренира търпение на учител :D).

Още

Изповед на 28

Днес всеки говори за суперсили. За своите умения, успехи и гордости. За това, което е постигнал, преборил, преодолял. Ако пишех тази статия преди една година, аз щях да направя същото. Но тази една година ме промени.

Съвременните вдъхновители (сиреч инфлуенсъри) споделят за това как болката и трудностите са им помогнали да израснат, да преодолеят себе си и да се възродят. Моята история е друга. За това как след като постигнеш целта си, се сгромолясваш и падането е отвъд пределите на възможността да се изправиш. За вярата в правотата и шамарът, който изяждаш, когато за света не е важно какво искаш ти, в какво вярваш ти, какво е правилно за теб. За смирението и приемането – на света, на промените, на себе си.

Още

Лято в чиния: Миш-мусакаш

Ако зимният вариант на перфектната симбиоза между растителния и животинския свят се нарича сарма, то това несъмнено може да бъде летния.

Наскоро се сетих за един от любимите ми сериали „F.R.I.E.N.D.S.“ по-конкретно за епичния епизод, в който Рейчъл иска да приготви trifle за десерт по повод вечерята за Деня на благодарността, като по погрешка добавя телешко. Никой не го харесва, освен Джоуи, чийто коментар към изказването на Рос е следния: Какво да не ми харесва? Кремът – добър, мармаладът – добър, месото – доброоо!

Е, при мен ситуациата не е толкова драматична, не съм комбинирала месо с крем и сладко (все още), но пък си помислих: Миш-маш – мммм, вкусно; мусака – мммм, вкусно… какво да не ѝ харесаш на комбинацията от двете? Добавете и желанието ми да пробвам всякаки шантави експерименти, както в случая обединявам в един общ магически бъркоч две любими мои и на много българи национални ястия (и ви уверявам, че е точно толкова вкусно, колкото си го представях) и ето я идеята за Миш-мусакаш.

Още

Сладко от кайсии без захар

Много обичам плодове. Ако трябва да избирам храна, с която цял живот да се храня и би ми доставяла същото удоволствие всеки път, когато я хапвам, то това със сигурност ще са плодовете. Не ме карайте да бъда конкретна, обичам ги всичките – от ненатрапчивата по сладост малина до добре узряла, сочна, напращяла диня. Може би това е и другата причина лятото да е най-любимият ми сезон, защото сега плодовете са в сезона си и са в пълната си сочност и сладост. Това е храната, която най-много ми липсва през зимата, затова тази година реших да експериментирам и да пробвам да затворя лятото в няколко бурканчета. И понеже искам вкусът им максимално да ме връща назад към горещите летни дни, реших, че сладкото ще бъде изцяло натурално, без да добавям никакви подсладители.

Още

Лято в чиния: Високопротеинов шоколадов кекс с тиквички и кокос

високопротеинов шоколадов кекс с тиквички и кокос

Рецептата за този кекс открих преди 2 години, когато докато живеех в родния край, градината бълваше неистово количество тиквички и хапването им печени на скара взе да омръзва. Тогава реших, че ще предизвикам себе си и ще ги включа в сладка рецепта, с която да шашна семейството с моята креативност. И така се роди Тортата за рожден ден. 

Преди година по същото време пък създадох друга рецепта, която за основа използвах рецептата вместо блат.

Смятам, че днес най-накрая успях да усъвършенствам рецептата до такава степен, че май се е превърнала в моя отличителна за летния сезон.

Още

Цък

Цък. Екранът светва. Цък. Иконката на Инстаграм. Първото нещо, което виждаш сутрин е снимка с красиво подредена закуска на фона на шарени салфетки и тюркоазените гръцки води, придружена с най-използваните хаштагове за здравословен начин на живот (#healthyliving #breakfast #morning #fruits и някое  #lovemylife и #hisandhers се прокрадва между редовете).

Не си сигурна дали сънуваш, защото с едното си око все още се опитваш да довършиш онзи приказен сън. Няколко приплъзвания, две-три сърчица и 20 “сторита”. Цък. Иконката на Фейсбук. Не, че ще видиш нещо по-различно, но мобилното устройство е станало част от сутрешните ти навици до такава степен, че минават 20 минути, докато осъзнаеш, че все още се излежаваш… и не правиш… нищо.

Още

Надълбоко

Кристално чиста, охлаждаща, но не студена… точно толкова, колкото да накара кожата ми да настръхне, напечена от все още жаркото слънце. Сякаш вчера беше август и жадно загребвах с шепи от горещия пясък. Октомври е, а по нищо не личи, че е есен, единствено по безжизнените сухи листа, които жално проплакват под стъпките ми.

За безсрамно пореден “последен път” заравям стъпала в приятно топлия пясък, а погледа ми се рее самодоволно в спокойния равен морски кръгозор, гален нежно от морския сереко.

Запътвам се към прегръдките ти… По-студен си от обикновено, затова съм неуверена, но те разбирам… не си свикнал да ме виждаш по това време, обикновено ти се любувам от разстояние. Но не и сега, не и днес. Днес искам да ти се отдам отново и отново да е за последно.

Синьо-зеленият ти нюанс ми е любимият, носи чистотата на кристала и детската наивност.

Потапям се цялата в теб, а ти обгръщаш тялото ми изцяло. От прегръдката ти ме побиват тръпки и изтръпвам до кости от студенината ти, но не се отказвам, знаеш, че съм упорита, затова и ме допускаш до себе си.

Гмуркам се, загребвам надълбоко. Нямам търпение да вляза навътре в сърцето ти, да усетя пулса ти, да чуя душата ти. Поемам дълбоко въздух и се насочвам към дъното на твоята същност. С широко отворени очи и устремено загребвам далеч от плитчините. И от твоите, и от моите. Косите ми се разпростират като черни пипала, свободни и поклащаши се в ритъма на песента на твоята душа. Загребвам надолу и колкото по-навътре в теб влизам, толкова по-надълбоко срещам себе си и страховете си. В твоите дълбочини се опитвам да изтрия моите белези, моите мисли, моите спомени (защото, когато стигна ли дъното знам,че остава само нагоре).Там чувам шепота ти и успокояващата песен от танцуващите песъчинки на душата ти.

С всички сили, с пълни шепи продължавам по-навътре, докато не изчезне всяка болка, всяка рана, всяка бръчка на сърцето и не останеш само ти… а когато се уморя от човъркане, от гребане, от търсене, затварям очи и се отпускам…. върху теб, а ти… Ти понясяш тялото ми, сякаш е перце. Отмиваш болката, изтриваш сълзите и ме връщаш нова, заредена, готова за обичане. И така, докато се срещнем отново, когато пак ще се прегърнем и пак ще загребем към дълбочините, защото с теб ужасно си приличаме и двамата не обичаме плитчините.

Quinoa with chicken hearts, spinach and red wine

Ingredients:

100 grams of quinoa

200 grams of chicken hearts

1 head onion (if you have leak and fresh onion, would be better)

1 clove of garlic (again swap for green garlic)

200 grams spinach

100 ml Red wine

1/2 tea spoon ~ 4 grams Duc fat

25 grams butter (reduce 1/2 if you want less fatty dish)

Lemon juice of 1/2 lemon or 1 teaspoon of apple cider vinegar

Salt, black pepper, hot paprika (chili), spearmint, oregano

Preparation:

In a pan boil the quinoa with water just covering the quinoa with some salt, black pepper and the chilli paprika. When the water reduces, add duc fat, the spinach spearmint and oregano. Reduce the heat to medium and stir from time to time, just to make sure it won’t stick to the pan. If needed, add some water and cook until the quinoa is done. 

Chop finely the onion and the garlic. Sauté them in a sauce pan on a medium heat until golden, add 2 grams of the duc fat, salt and black pepper. When the vegetables reach golden color, add the cleaned chicken hearts and 1/4 of the butter and the rest of the dry seasonings. Fry the hearts for 2 minutes then add the wine and continue cooking them until the sauces reduce (if you will use vinegar, now is the time to add it).

It’s time to mix both mixtures into one. Transfer the sauce to the pan with the quinoa, add 1/4 of the butter, 100 more ml of water and cook until the desired consistency (kind of like risotto thickness). Add 1/4 of the butter again + 100ml water and continue cooking. Add the lemon juice. Cook the mix until the hearts are fully cooked (shouldn’t take longer than 5 minutes).

Don’t forget to taste the dish and add more seasonings to reach your taste. 

Serve with the protein yogurt sauce made of low fat ricotta cheese (or izvara if you live on the Balkans) and 2% yogurt.