Изповед на 28

Днес всеки говори за суперсили. За своите умения, успехи и гордости. За това, което е постигнал, преборил, преодолял. Ако пишех тази статия преди една година, аз щях да направя същото. Но тази една година ме промени.

Съвременните вдъхновители (сиреч инфлуенсъри) споделят за това как болката и трудностите са им помогнали да израснат, да преодолеят себе си и да се възродят. Моята история е друга. За това как след като постигнеш целта си, се сгромолясваш и падането е отвъд пределите на възможността да се изправиш. За вярата в правотата и шамарът, който изяждаш, когато за света не е важно какво искаш ти, в какво вярваш ти, какво е правилно за теб. За смирението и приемането – на света, на промените, на себе си.

Още

Лято в чиния: Миш-мусакаш

Ако зимният вариант на перфектната симбиоза между растителния и животинския свят се нарича сарма, то това несъмнено може да бъде летния.

Наскоро се сетих за един от любимите ми сериали „F.R.I.E.N.D.S.“ по-конкретно за епичния епизод, в който Рейчъл иска да приготви trifle за десерт по повод вечерята за Деня на благодарността, като по погрешка добавя телешко. Никой не го харесва, освен Джоуи, чийто коментар към изказването на Рос е следния: Какво да не ми харесва? Кремът – добър, мармаладът – добър, месото – доброоо!

Е, при мен ситуациата не е толкова драматична, не съм комбинирала месо с крем и сладко (все още), но пък си помислих: Миш-маш – мммм, вкусно; мусака – мммм, вкусно… какво да не ѝ харесаш на комбинацията от двете? Добавете и желанието ми да пробвам всякаки шантави експерименти, както в случая обединявам в един общ магически бъркоч две любими мои и на много българи национални ястия (и ви уверявам, че е точно толкова вкусно, колкото си го представях) и ето я идеята за Миш-мусакаш.

Още

Сладко от кайсии без захар

Много обичам плодове. Ако трябва да избирам храна, с която цял живот да се храня и би ми доставяла същото удоволствие всеки път, когато я хапвам, то това със сигурност ще са плодовете. Не ме карайте да бъда конкретна, обичам ги всичките – от ненатрапчивата по сладост малина до добре узряла, сочна, напращяла диня. Може би това е и другата причина лятото да е най-любимият ми сезон, защото сега плодовете са в сезона си и са в пълната си сочност и сладост. Това е храната, която най-много ми липсва през зимата, затова тази година реших да експериментирам и да пробвам да затворя лятото в няколко бурканчета. И понеже искам вкусът им максимално да ме връща назад към горещите летни дни, реших, че сладкото ще бъде изцяло натурално, без да добавям никакви подсладители.

Още

Лято в чиния: Високопротеинов шоколадов кекс с тиквички и кокос

високопротеинов шоколадов кекс с тиквички и кокос

Рецептата за този кекс открих преди 2 години, когато докато живеех в родния край, градината бълваше неистово количество тиквички и хапването им печени на скара взе да омръзва. Тогава реших, че ще предизвикам себе си и ще ги включа в сладка рецепта, с която да шашна семейството с моята креативност. И така се роди Тортата за рожден ден. 

Преди година по същото време пък създадох друга рецепта, която за основа използвах рецептата вместо блат.

Смятам, че днес най-накрая успях да усъвършенствам рецептата до такава степен, че май се е превърнала в моя отличителна за летния сезон.

Още

Цък

Цък. Екранът светва. Цък. Иконката на Инстаграм. Първото нещо, което виждаш сутрин е снимка с красиво подредена закуска на фона на шарени салфетки и тюркоазените гръцки води, придружена с най-използваните хаштагове за здравословен начин на живот (#healthyliving #breakfast #morning #fruits и някое  #lovemylife и #hisandhers се прокрадва между редовете).

Не си сигурна дали сънуваш, защото с едното си око все още се опитваш да довършиш онзи приказен сън. Няколко приплъзвания, две-три сърчица и 20 “сторита”. Цък. Иконката на Фейсбук. Не, че ще видиш нещо по-различно, но мобилното устройство е станало част от сутрешните ти навици до такава степен, че минават 20 минути, докато осъзнаеш, че все още се излежаваш… и не правиш… нищо.

Още

Confession on the age of 28

Everyone is talking about superpowers nowadays. About what they are capable of, their success and pride. About what they achieved in their life, what they went through, what battle they fought. I would have done the same, if I was writing this post a year ago, but this year have changed me.

The modern revivals (a.k.a. the influencers) are constantly sharing about their pain and how the tough moments have helped them to grow, overcome themselves and to reborn.

I have another type of story for you. About how, after achieving all I’ve dreamed about, I crashed and the fall was so beyond my willpowers that it was impossible to stand up back on my feet. About the believe in the justice and the slap from the life, when you understand that the world doesn’t care what you want, what you believe in, what is right for you. About the acceptance and  the resignation of the world, of the changes, of your own self.

Още

Глад по време на пости – Нисковъглехидратен тиквеник

Наченки на снежни следи по чакълените пътища; игриви слънчеви лъчи се прокрадват между клоните на мокрите дървета; миризма на пушек; шум от мокри пукащи дървета, които пламъците игриво обгръщат и обгарят, за да допринесат за домашния уют; ухание на свинско със зеле; коледни играчки и светлинки блещукат върху малката елха, която напомня за предстоящия празник; малки мимически бръчици се прокрадват по ъгълчетата над зачервените от студ бузи, а устните се отдръпват в широка усмивка. У дома съм.

Още

Tорта за рожден ден – Шоколадова торта без захар

шоколадова-торта-без-захар

Отново пост с рецепта (йей) и отново торта за рожден ден. Този път поводът са моите 26, които навърших на 5 август. Странно е как хората чакаме цяла година да дойде 31 декември, за да направим равносметка за изминалата година и започваме с кроежите за промяна без да се замисляме, че всъщност нашето начало не е дошло на връх нова година (освен, ако не си роден тогава), а в деня на нашето раждане. Още

5 неща, които задължително да направиш, когато си в Синеморец

Постите, студените дни, намръщените лица, дебелите кожуси и лошото настроение отстъпиха място на пръхтите плодове, горещите следобеди, банските и заредените до уши усмивки! Отново е лято и макар, че позакъсня, с всеки изминал ден напомня за себе си по своя си начин. Не е тайна, нито изненада, че именно лятото е любимият ми сезон (и не, не е заради рождения ми ден). Причината е, че всички стават по-различни през лятото – изчезват начумерените физиономии; злобата и завистта отстъпват пред зачервените от слънцето усмивки и всеки става по-приветлив, приятелски настроен и любознателен за света и хората около него; храната става по-лека, свежа и истинска; горещите летни нощи се превръщат в поредната лятна авантюра, която да разказваш отново и отново до втръсване, но не втръсва, защото носи със себе си заряда на една незабравима емоция… емоция, която изпитваш, докато разказваш дори и след 10 години.

sinemorets-street-view
В Синеморец,на където и да се обърнеш, все море виждаш
Photo credit: Food, Art and Photography

Още