Този път рецептата е вдъхновението за разказа, а не обратното.
21:30
*телефонен сигнал
– Ало! – чувам от отсрещната страна.
Представих си я как се е облегнала на масивния шкаф, подпряна между телевизора и стационарния телефон. (Въпреки, че има мобилен телефон, тя по навик все там се подпира, докато говори, вместо да се настани удобно я на леглото, я на стола.)
– Късно ли е? – бързам да проверя, за да не ги притеснявам, ако са си легнали.
– Не е късно, гледаме телевизия. – добавя тя през лек дрезгав кикот.
Преминахме през рутинните въпроси – как съм, те как са и аз по-припряно смотолевих отговора си, нетърпелива да задам въпроса, който провокира нощното обаждане.
Сготвих нещо тук – викам ѝ – та се сетих нещо и реших да звънна, хем да ви чуя, че нали не се чухме този уикенд… -Какво пак си сторила – пресече ме баба. – Чакай да те питам първо, пък после ще ти кажа – добавям аз.
Имам един спомен, един вкус… кажи ми триеницата как я приготвяш? Слагаш ли ѝ зелева чорба? – питам със същото вълнение, сякаш ще ми разказват приказка.
– аз – не. Чувала съм други хора да го правят, ама аз я правя само с вода и накрая ѝ добавям малко сиренце (в последствие каза дрго, след като я поправих какво ми е диктувала друг път). Катък слагаше баба ти Цвета, да ни замирише малко на пролет, като нямаше вече зеле. Иначе дядо ти си добавя малко зелева чорба, че да си я разреди малко.
… Докато си говорим, разлиствам един от тефтерите, на който съм записвала от Странджански рецепти от нея.
– Ама бабо, имам спомен, че съм яла каша от туршия! – инатливо се тръшкам по телефона.
Тя отново се засмива с онзи дрезгав кикот.
– Правим каша от кефнатия пипер, от камбите. Може това да си спомняш.
Сигурно е това – чинно се съгласявам с нея.
И в този момент погледът ми се спира на друга рецепта – Ла̀хана. Аха!
– Ами ла̀ханата, записала съм си, че е каша от кисело зеле?
– Да.
– Правила си, нали?
– Правила съм.
Отдъхвам доволно.
– Сега да ти кажа какво сготвих. Майка ми беше пратила един буркан с кисела (разбирайте солена) туршия и аз след като изядох всички зеленчуци, реших да не хвърлям водата. Та, нарязах няколко зеленчука, сложих трахана̀ и накрая водата от туршията и още 2 пъти по толкова – чешмяна вода. И като го опитах – досущ като кашата от туршия!
Тя отново се засмя, този път така, както една баба се радва на внучката си, когато е достигнала до прозрение.
…..
Довършихме си разговора – и двете щастливи, че сме се чули. Дядо и той добавяше нещо отстрани, както иначе прави.
Не съм си ходила у дома вече 1 месец. И вкусът, и разговорите за детските спомени са това, което ме връща там.
Та, ако не сте се връщали духом и тялом у дома – звъннете. Никога не е късно, докато тези сърца все още бият от вълнение да чуят гласа ви.
Вкусни истории – Трахана със зеленчуци и червена леща.
- 1/2 чч трахана
- 1 тиквичка нарязана на дребни кубчета
- 1 морков
- 20 см праз лук
- Селъри (листа и стрък)
- Чорбата от буркан с туршия (800 мл буркан, чорбата е около 1/2)
- Вода (колкото е необходимо, за да се сготви лещата)
- 1/3 чч Червена леща
- Бял пипер, джинджифил, куркума, кората на 1/2 портокал, магданоз (листа и корен)
В малко зехтин се задушават нарязаните на ситни кубчета моркови и праз. След 5-10 минути на средна степен задушаване, се добавя тиквичката. Готвят се за още 10 минути на същата температура. Добавя се коренът от магданоз и наситнената целина.
Следва траханата, чорбата от туршия и подправките. След като си вземе течността, се добавя чешмяната вода и лещата. Водата се добавя, докато лещата напълно се сготви.
Накрая се добавя малко масълце, кората от портокала и стрък магданоз.
Да ви е вкусно! И се обадете на баба си. 💜
Food, Art and Photography 