Вкусът на спомените: Славянска НГ (руска салата)

Като малка обожавах новогодишните празници не само заради подаръците.

1-ви януари. Васильовден. Баба винаги приготвяше от нейната питка за празника на дядо и ни събираше всички в “голяма стая”. Винаги е имало пържоли, печени суджуци, някой и друг бахур, но ние “умирахме” за комбинацията салата с луканче и питка, а тя – топла, блага, ухаеща на масло и досущ като слънце. Наяждахме се с тази комбинация и въобще не искахме да поглеждаме вечерята.

Децата бяхме разделени на “2 отбора” – сестра ми и братовчедка ми бяха от отбор “Снежанка”, а аз и братовчед ми – от отбор “Руска салата”. А тези салати бяха толкова специални, защото баба само тогава ги приготвяше и вкусът им нямаше нищо общо с купешките. И заради това нашият празник ставаше двоен.

Унесена в меланхолични мисли за далечното безгрижно детство, ви споделям моето вдъхновение днес, което нарекох Славянска НГ.

Славянска НГ:

• Печени батати (сладки картофи)
• Кисели краставички
• Печено червено цвекло
• Моркови от солена туршия
• Луканка
• Заквасена сметана от паприка у павлаци или обикновена заквасена сметана
• Рохкосварено яйце (а за да е още по-елегантно – може да се замени с поширано)
• Горчица, черен пипер, магданоз

В нея, вместо класическите картофи, поместих печени български батати, последните на Камен, които успях да си взема по време на импулсивната носталгична разходка до пазара в Красно село в събота. Сложих печено цвекло, кисели краставички, вместо майонеза – павлаци (сметана, която Кика ми остави при визитата им в събота), вместо салам – домашна луканка, че да живне вкусът от спомена и да ме парне под лъжичката, морковите са хрупкави вместо варени, използвах солена туршия (по идея на @salted). Омесих всичко дотук с малко черен пипер и една лъжичка горчица, да обърне вкуса. Яйцето, вместо да го сложа вътре, сварих рохко и го турих най-отгоре, да краси салатата като корона и да я облива със слънчевия си цвят. Поръсих и с малко пресен къдрав магданоз, който отново взех от Камен и моята интерпретация на любимата салата от детството – грейна.

Един ден тя ще е част от зимното ми меню и с нея редом ще върви тази история, защото храната е просто продукти смесени заедно, ако не носи със себе си вкусът на спомена.

Един ден… 🤍